«Загадките около Солунските братя».
Историята като история( мислех да публикувам това мнение във форума но ми се стори, че ще е много дълго и неудобно за четене там)
Дни преди 24 май.....
...........Днес римокатолическите среди и услужливи медии на Запад, и у нас често спекулират с паметта на равноапостолните славянски просветители св. св. Кирил и Методий. Вероятно те разчитат на това, че повечето хора не познават историческите факти. Така или иначе днес римокатолическата пропаганда упорито се мъчи да внушава, че светите братя са били верни последователи на Рим и че папството има някакви особени заслуги в тяхното дело.
Пристъпвайки към интересуващия ме въпрос, трябва преди всичко да подчертая, че св. св. Кирил и Методий са духовно родени и възпитани от Православната Църква. Тяхната просветителска мисия сред западните славяни е организирана от Константинополската поместна църква с благословението на св. патриарх Фотий и по поръчение на византийския император Михаил III. B своето учение, проповед и мисионерска дейност св. братя в нищо не са отстъпили от непоклатните и свети устои на тази Църква. Техните древни жития и запазените исторически паметници ясно свидетелствуват за това.
Тази «дилема» за произхода им, ни изправя пред съвсем закономерния, но незадаван досега въпрос, ако братята Кирил и Методий са българи, не е ли редно, като вземем под внимание времето, когато са живели, да се запитаме дали те са българи от славянско, или българи от прабългарско потекло? Защото такъв въпрос е закономерен! А най-учудващото е, че той не е бил допускан като възможен в една наука, обърната изцяло към славянството.
КИРИЛ И МЕТОДИЙ, ПЪРВОУЧИТЕЛИТЕ НА СЛАВЯНСТВОТО
Ранни години
Братята са родени в Солун, Византия през 9 век в деветчленното семейство на високопоставения военен управител Лъв и жена му Мария.
Знае се, че баща им Лъв, човек с благороднически произход(!?!?), е сановник при солунския гръцки стратег. Знае се, че Константин-Кирил (ок. 827-869) блести с учеността си в императорския двор в Константинопол и е натоварван с важни пратеничества до сарацините и хазарите. Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо Теоктисто, който е влиятелна личност в Империята(?!?!). През 843 г. Кирил пристига по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа(!?!?). За Методий чичото урежда служба като управител на административна област, населена предимно със славяни.
Брат му Методий (815-885) е игумен на манастира Полихрон във Витиния, Мала Азия, където след съставянето на славянската азбука от Кирил двамата братя правят първите преводи на основните богослужебни книги от гръцки на славянски.
Мисии
Високото теологично образование на Кирил, подкрепено с добро познаване на арабски и иврит, го правят най-подходящия кандидат за първата държавна мисия при абасидския халиф Ал Мутауакил с цел дискутиране принципите на Светата Троица и затягане на връзките между Абасидския халифат и Империята.
Светите братя при хазарите
През 860 г. братята са натоварени с нова мисия от византийския император Михаил III и патриарха на Констанинопол, Фотий, който бил един от професорите на Кирил в Магнаурската школа и негова пътеводна светлина в по-ранните години. Кирил и Методий заминават при хазарите с цел предотвратяване разпространението на юдаизма в Хазария. Тази мисия се оказва неуспешна и по-късно хаганът налага на народа си юдаизма като национална религия.
След завръщането им в Константинопол Кирил става преподавател по философия в Магнаурската школа, а Методий е назначен, както вече написах , за игумен на манастира Полихрон.
Безспорно е, че двамата славянски първоучители познават в съвършенство старобългарския език - и това се вижда не само от азбуката и преводите им от гръцки. "Вие сте солуняни - обръща се към тях император Михаил, - а всички солуняни говорят чисто по славянски."
Загадка са както мотивите, така и годината, в която Константин-Кирил е създал азбуката (855 или 862-863). В първоизворите има податки, че преди да заминат за Великоморавия братята учат на славянска писменост българите около река Брегалница в Македония, но това също не е доказано със сигурност. Във всеки случай е трудно да се отрече, че техните букви съвпадат напълно със звуковата система на старобългарския, който - въпреки всички прилики - вече се е отличавал повече или по-малко от другите славянски диалекти.
И така, Константин-Кирил и Методий, придружени от свои ученици, започват мисията си в Моравия към 863 г. Посрещнати с отворени обятия от местния княз и неговите поданици, те започват трескава дейност по разпространението на славянското богослужение. Тази конкуренция, разбира се, не се харесва на западните духовници, предимно немци. Тази първа мисия се оказва безуспешна и двамата братя се завръщат в Константинопол. От там те предприемат пътуване през Венеция в Рим, носейки със себе си донесените от Крим свети мощи на Св. Климент, папа Римски. В Рим Константин-Кирил успява да убеди папа Адриан II, че като църковен език славянският е също толкова пълноценен, колкото и гръцкия, латинския или еврейския - акт повече от революционен за тогавашна Европа, и диспут, вече направен веднъж във Венеция.
Така славянската писменост, старобългарският език и богослужение, след неуспеха на Методий и неговите ученици във Великоморавия, се развиват бурно и неудържимо в България. Оттук именно през следващите столетия те се разпространяват в Сърбия, Хърватско, Киевска Рус, Литва, Влашко, Молдова и др.
Създаването на нова азбука за определен език по принцип включва усилията на много поколения. Ако останалите европейски азбуки са резултат на дълга еволюция, Константин-Кирил създава своята като еднократен акт.
Първоучителят на славяните не е само изобретател на тяхната писменост. Заедно със своя брат Методий и учениците той е и този който прави и първите преводи на новия писмен език, издигайки го до сакралното ниво на еврейския, латинския и гръцкия.
В този смисъл делото на Константин-Кирил Философ оставя траен отпечатък не само върху християнската съдба на източна Европа. То се вписва в борбите за диоцез между Източната и Западната църква, и определя зоните на религиозните конфесии, които до днес бележат културните граници на континента.
Безспорно е, че азбуката и първите преводи на богослужебни книги на славянски език са дело на Констинтин-Кирил Философ (ок. 827-869 г.). Парадоксът обаче е там, че за един кратък период при славяните се създават и сменят две азбуки, - глаголица и кирилица без все още да съществува единна позиция, за тази от тях, която е създадена от Константин-Кирил.
Втората от тях е кирилицата, използвана и днес от българи, сърби, черногорци, руснаци, украинци, белоруси, както и от още много неславянски народи от бившия СССР. Безспорно е, че и звуково, и графически тя се базира на гръцкия унциал. За неин създател се предполага, че е Климент Охридски, един от учениците на Кирил Философ, който в знак на почит към учителя нарича азбуката на негово име.
Преобладаващата част от учените отдават приоритетно място на глаголицата, свързвайки авторството й с Константин-Кирил. Тази азбука е известна със сложната си и екзотична графика. Именно за това съществуват множество хипотези, в които се търси връзка с различни знакови системи (от славянските руни, през грузинското писмо до... санскрита).
Факт е, че колкото и да са различни по външния си вид глаголицата и кирилицата, между тях съществува приемственост, което означава, че едната азбука произлиза от другата.
Кирилицата измества напълно и бързо глаголицата в Източна България и в нейната първа християнска столица - Преслав. В Западна България - Охридско глаголицата намира по-широко разпространение и дълъг живот. По адриатическото крайбрежие на Хърватско се запазва чак до миналия век, предимно като вид тайнопис в някои манастири.
Начертанието на буквите и в кирилицата, и в глаголицата, разбира се, не остава неизменно през столетията. От IX в. нататък, в зависимост от предназначението на текста, се развиват различни типове писмо - устав, полуустав, попгерасимово писмо, под силно влияние на гръцкия мимускул, бързопис.
Справки от документите:
Послание на Адриан II до Ростислав, Светополк и Коцел. [1]
2) Наставление на Йоан VIII към Павел, еп. Анконски при тръгването му на път за Панония. [2]
3) Послание на Йоан VIII до св. Методий, изпратено чрез Павел еп. Анконски. [3]
4) Послание на Йоан VIII до Адалвин, архиеп. Залцбургски. [4]
5) Послание на Йоан VIII до Херманрих, еп. Пасауски [5]
6) Послание на Йоан VIII до Ханон, еп. Фрайзингенски. 
7) Послание на Йоан VIII до крал Лудвиг. [7]
8) Послание на Йоан VIII до крал Карломан. 
9) Послание на Йоан VIII до св. Методий от 879 г. [9]
10) Послание на Йоан VIII до Светополк от 879 г. [10]
11) Послание на Йоан VIII до Светополк от 880 г. [11]
12) Послание на Йоан VIII до св. Методий от 881 г. [12]
13) Послание на Стефан V/VI до Светополк. [13]
14) Наставленията на Стефан V/VI към еп. Доминик и презвитерите Йоан и Стефан при тръгването им на път за славяните. [14]
(Вижте и прикрепения файл към Блога......)
Нека поставим акцент и на ролята и явните усилия на на цар Борис(узурпатор) и на цар Калоян да свържат съдбата на България със западната част на Европа чрез знакови стъпки за усилване връзките с римското папско седалище.
Фактите са съществено известни, въпреки че не винаги са поставени и подредени в правилната им историческа перспектива, нито пък достатъчно обяснени, а по-скоро изглеждат умишлено принизени и при наши добри историци до нивото на дребнаво политическо хитруване, като как единият и другият симулирали добри чувства и уважение към папската институция, без някакво реално вътрешно убеждение...
Едно е явно, че както по времето на Бориса, така и още повече по времето на Калояна, ролята на папството в църквата, като доктрина и като практика, ако щете и като претенция, е ярко изградена. Когато българския цар(княз според други)влиза в контакт със Западната църква и води преговори за покръстването на своя народ през Великите пости на 863 г., конфликтът между Рим и Константинопол е в разгара си и няма начин един външен, но близък до събитията наблюдател като него да не си дава сметка за какво става въпрос. Десетилетието на конфликта между папа Николай и патриарх Фотий, съвпада с интензивната обмяна на делегации между Рим и Плиска и редактирането на Отговорите на папа Николай на въпросите на българите, като разрешението на юридическия статут на Българската църква се постига само след помирението между Рим и Константинопол през 870 г. Забележително е, че по времето на българските делегации до папското седалище, в Рим пребивават също Славянските просветители, Кирил и Методий, като първият, както споменах по-рано, остава там завинаги и почива до днес в базиликата "Свети Климент папа Римски", а вторият получава архиепископско звание и специално мисионерско поръчение от приемника на папа Николай, Адриан II, и в граничещи, ако не и включени в границите на България територии (Сирмиум, Панония). Какви контакти са имали и какво са умували заедно в Рим двете гостуващи групи - цар Борисовата и кирило-методиевата - вероятно ще остане една от неоткритите тайни на нашата историческа съдба. Като приемем обаче, че църковните им стратегии само 15 години по-късно неслучайно ще се пресекат и ще продължат трайно заедно, "една римска следа" в нашата история изглежда логична и крайно ползотворна.
А вижте и какво казват "мъдрите" гръцки политици днес и как им се иска, а дори и успяват да се държат, като византийски императори(без империя) и да се намесват в делата на Църквата в наш ущърб(може би)
"Сблъсъкът между Вселенския патриарх и Еладската църква, предизвикан от отварянето на Патриаршията към Ватикана, се разраства дотолкова, че предизвиква през 1966 г. намесата на вицепремиера на Гърция Георги Атанасиади-Нова и на министъра на образованието Ст. Аламани. Г. Атанасиади препоръчва на архиепископа на бъде предпазлив. "По този въпрос вашата отговорност е огромна. Вселенският патриарх е глава на цялото Православие. Правителството притеснено наблюдава конфликта между Еладската църква и Вселенския патриарх, защото това противопоставяне окуражава славянските църкви срещу Вселенската патриаршия и поводът за това не бива да идва от Църквата на Гърция", отбелязва министърът на образованието."
Православните (без Москва) признаха върховенството на папата на 15 ноември 2007г.
Католическата и Източноправославната църква постигнаха първо споразумение за ролята на папата в съвместен документ.
Това е първа крачка по пътя към помирението между двата клона на християнството, което обаче все още е „далече", съобщават източници на Ватикана, пише АФП, цитирана от БГНЕС.
За първи път от схизмата през 1054 г. католици и православни разискват ролята на папата, чийто „примат" спрямо другите епископи и патриарси се признава официално в документа.
Документът, който беше публикуван едновременно във Ватикана, Истанбул, Атина и Кипър е резултат от срещата на високо равнище в Равена, Италия, която се проведе от 8 до 14 октомври 2007г.. Документът обаче губи от значимостта си, тъй като Московската патриаршия, която представлява половината от православните в света, отказа да го подпише.
Балканските народи трябва да съхранят своето единство, отбеляза руският патриарх Алексий II на срещата със сръбския президент Борис Тадич в Москва. "Каквито и да са резултатите от референдума за държавния статут на Черна Гора, е важно сърбите и черногорците да продължат да живеят заедно и да се подкрепят в изпитанията, както е било в продължение на векове", отбеляза патриархът. При това той подчерта, че Църквата има особена роля в съхраняването на това единство.
Руския патриарх Алексей Втори повдигна отново въпроса за дългогодишния спор между СПЦ и МПЦ, с препоръката за необходимостта от диалог и взаимни отстъпки, особено в деншните времена, когато за православните християни на Балканите е много неспокойно. Това руския църковен водач прави по време на посещението на сръбския президент Борис Тадич в Московската патриаршия. Алексей Втори посочва, че Руската православна църква "винаги е готова да даде по-силна подкрепа на преговорния процес, заради решаването на този стар църковен проблем" -пише в "Утрински весник" журналистката Биляна Йовановска.
Съпоставяйки този църковен проблем с междуцърковните спорове в Черна гора, Алексей Втори предупредил, че в Република Македония нещата са по-сложни. "Ние дълбоко съжаляваме, че близо 40 години продължава раздвоеността, заради мнозинството на православните вярващи в тази страна, която се намира вън от църковната общност със своите едноверни в Сърбия и Черна гора и целия свят. Ако поради нерешените проблеми от православната общност отпада целия народ, това е голяма загуба за православното семейство, поради което никой не може да остане равнодушен" -заявил руският патриарх.
След като от преписката между вселенския патриарх Вартоломей с македнския премиер Бучковски става ясно, че Македония не може да разчита на помощ в решаването на спора със СПЦ, последното изявление на Алексей Втори отново е възобновил надеждите за диалог -пише още Йовановска. Но въпросът е бил в това, доколко сядането на масата на преговорите е възможно сега или в обозримо бъдеще, след като нито МПЦ, нито СПЦ отстъпват от своите позиции. "Ние желаем афтокефалния статус, дикато нашия северн съсед поставя условия за евентуални преговори с легализиране на Охридската архиепископия на бившия владика от МПЦ Йован, което е непристойно предложение. И независимо, че руския патриарх актуализира диалога и собствената подкрепа за разрешаване на спора, малко е вероятно, че той би застанал зад нашето инсистиране на афтокефалния статус на МПЦ, защото с това биха се предизвикали проблеми в собствения двор" -допълва Йовановска като подчертава, че нейните разсъждения се базират на изявление на Алексей Втори, който казва следното:
-"Убедени сме, че всяко разделение на църквата е болест, която трябва да преодолеем в дух на християнска любов и братски диалог, основаващ се на светите канони на църквата. Известно ви е, че Руската православна църква е многонационална. Тя обединява руснаци, украинци, беларуси, молдовци и представители на много други народи". С други думи, разсъждава Йовановска, Алексей Втори не приемал канон, според който всяка държава може да формира своя национална църква и дори не споменава за такава възможност и очевидно би подкрепил решзване на църковния спор между МПЦ и СПЦ по "московски начин". А това означавало укрепване позициите на духовните центрове Москва, Белград и Атина.
През това време хитрите византийции по примера на техните прадеди от 9 век разделят и владеят.
Цариградският патриарх Вартоломей прие оставките на двама от най-влиятелните митрополити в близкото му обкръжение - Филаделфийски Мелитон и Севастийски Димитрий. Засега причината за разрива не е ясен, но гръцките агенции посочват "наличието на разногласия между предстоятеля на Цариградската патриаршия и митрополитите относно дейността на Патриаршията".
Първият признак за промяната в отношението към двамата влиятелни "братя-близнаци", както наричат двамата митрополити, е по време на неотдавнашното посещение на патриарх Вартоломей в Женева по повод 60-годишнината от основаването на ССЦ. Тогава той посочва за временно изпълняващ задълженията му в Истанбул престарелия Теодоруполски митрополит Герман, а не считащия себе си за "втори след патриарха" митрополит Димитрий. Засегнатият митр. Димитрий отказал да помага на митр. Герман в дейността му, защото не можел да бъде под негово ръководство.
Митрополит Димитрий искал да бъде назначен за Халкидонски митрополит, която е изключително престижна катедра, първа в списъка на епархиите в Цариградската патриаршия. След връщането си от Женева обаче патриарх Вартоломей отказва да изпълни желанието му и в знак на протест митр. Димитрий подава оставка, която за обща изненада била приета. Патриарх Вартоломей помолил бившия си близък помощник да напусне Фенер (т. е. комплекса на патриаршията в квартала Фенер - б .КрБожхиновОтам иде и прословутото Фанариоти).
В знак на солидарност с него оставка подал и митрополит Мелитон, която също била приета.
Според гръцките средства за масова информация след оставката на Иконийския митрополит Теолипт от поста главен секретар на Св. Синод на Св. Синод на Цариградската църква и изгонването на митрополитите Димитрий (дълго време заемал поста началник на кабинета на патриарха) и Мелитон (изпълнявал длъжностите гл. секретар, ръководител на финансовия комитет и координатор на патриаршеските секретари, но и създавал доста грижи на патриарха с поведението си), патриаршията влизала в нова фаза от своята най-нова история.
Досега Вартоломей твърдеше, че прилага демократично управление на църковните структури. Но трите оставки показват авторитарен стил на ръководство и «византийски интриги». Пложението явно се променя в полза на уволнените. Те бяха отстранени от делата, но не бяха лишени от сана....
«Новината», която бе публикувана преди 10-ина дни бе:
«Синдикалист чака благословия от Вселенския патриарх»
Не си мислете, че става въпрос за някой грък, неееееееее.
Това е наш виден ръководител на синдикат
« По-хубав подарък от този едвали бих могъл да си направя за 60-ия рожден ден, който е на 13 май» -каза той
Заедно с него ръка на патриарха, се готвеха да целунат ректор и няколко професора.
Такаaa.... да направим сметка:
Единият виден тамплиер, другият византийски фен........
България пак е разкрачена в бездуховност.....
Пък ние учителите през стачката се надявахме на тези двамата за помощ.......апропо днес инфлация има(не само с парите) а заплатите ни не се качиха.
Какво излезе?.......
Кой е виновен?......
...........Явно са прави тези хора, които твърдяха още през 2006г, че ддс на лекарствата и учебниците плюс огромен излишък ще доведат до тази инфлация...........
.......Време когато от учителската заплата едвам можеш да заделиш пари за една-две книги...
Да сме ЖИВИ И ЗДРАВИ
А аз ще повтарям като мантра думите след всеки пост:
Лек, доходен и на вас ден.